Вие сте тук

Тревога, раздразнение и агресия. Психолог говори за трудностите при самоизолацията

Отказвайки се от комуникация, подлагаме психиката си на сериозно изпитание. В условията на изолация има три основни трудности:

1. Наличие на неорганизирано свободно време;

2. Сензорна депривация (максимално занижаване на информацията, която се обработва постоянно от сетивата) и ограничаване на пространството, намалена двигателна активност;

3. Постоянно взаимойдействие с един и същи човек;

А сега по-подробно.

Времето

Наистина е по-добре да организираме времето си и затова е важно да запазим някои навици. Аз бих ги нарекла "атрибутите за излизане в света": миене на зъби (простете, но трябва да го кажа), сресване на косата, преобличане в дрехи за излизане (или поне да не оставате по пижама).

Спете без да нарушавате обичайния си режим, иначе ден и нощ ще се слеят в един поток. Съставете си план за деня, направете си напомняния, отделете време за работа и отделно — за почивка. Планирайте свободното си време. Не се страхувайте, че децата гледат твърде много телевизия - това е неизбежно. В днешната среда телевизорът е по-добър от телефона или таблета в ръцете им. Защо?

Защото неудобното положение на тялото или ръцете вреди на здравето. Например, прекомерното огъване на китката, когато работите със сензорния екран. Най-известното заболяване от тази категория е синдромът на карпалния тунел, когато медианният нерв се притиска между костите и сухожилията на мускулите на китката.

Важно е също така да се следи положението на шията, която е много чувствителна към неудобни пози. Ето защо е по-добре децата да гледат видео уроци по телевизията - или да поставят таблета вертикално на една ръка разстояние.

Опитайте и сами, използвайки телефон или таблет, да не накланяте врата си напред и да не се облягате назад, да не седите дълго време с обърната глава на една страна. Правете си почивки по-често и ако почувствате болка или изтръпване, веднага оставете приспособлението настрана и заемете по-удобно положение.

Сензорна депривация

Сензорна депривация е частично или пълно прекъсване на външното излагане на един или повече сетивни органи. Сензорната депривация може да възникне при изолация в затворено пространство (например в подводница, космически кораб или в затвора).

Кратките периоди на сензорна депривация действат отпускащо и задействат процесите на вътрешен подсъзнателен анализ, структуриране и сортиране на информацията, както и самонастройване и стабилизиране на психиката.

Продължителното отсъствие на външни стимули обаче може да доведе до силно безпокойство, загуба на връзка с реалността, депресия, невъзможност за концентрация - и впоследствие посттравматичен стрес.

Освен това, в изолация, когнитивните способности могат да намалеят, тъй като мозъкът ни изисква по-голямо разнообразие от сигнали и стимули от околната среда за нормално функциониране. В резултат на това страдат и всички когнитивни функции - паметта, вниманието, мисленето и контролните функции.

Затова за мнозина е важно да излязат навън (като вземат всички предпазни мерки). Можете да отидете в гората, да слушате песните на птиците, звуците на природата, а ако това не е възможно, излезте на балкона. Освен това си струва да използвате телесни практики като масаж, взаимодействие с вода. Слушането на музика, рисуване, скулптура и играене на игри също ще има полза.

Двама души в изолация

И особено трудни ситуации възникват, когато двама души са принудени да останат дълго време в компанията на един друг. Двама души в изолация са по-лоши от например шестима. Ако сме двама и не сме в  най-добрите отношения, заради които досега се криехме в различни офиси, то сега няма къде да отидем. Постоянно сме в напрежение. Това поражда безпокойство, дразнене и дори агресия. Ако в стаята има повече от двама души, за вас е по-лесно да намерите някой, който е по-близо до вас и е психологически съвместим.

Времето не е лесно и за двойките. Социалното взаимодействие е една от основните психологически потребности на човек. Отказвайки се от комуникация, подлагаме психиката си на сериозно изпитание.

Страдат най-вече децата, особено тийнейджърите, защото за тях е важно да бъдат сред "свои". Дайте им таква възможност, нека имат време в ежедневието си за общуване в социалните мрежи.

На нас, възрастните, ни е по-лесно, именно затова всеки иска да пише блогове, да публикува вицове и мемета. Дори тези, които не са го правили преди това, сега го правят.

Изследванията показват, че ако в изолация хората си водят дневник или пишат писма, то изолацията преминава по-лесно. Ето защо епистоларният жанр е бил толкова популярен в миналото!