Що се отнася до децата, хората не мислят достатъчно за тяхното щастие напоследък. Те мислят основно за успеха, постоянно сравнявайки техните с други деца. Те мислят върху това поставените задачи да бъдат изпълнени на всяка цена, за състезанията трофеите и наградите.
Освен това родителите основно се концентрират върху затрудненията, които отглеждането на деца им се вижда изтощителна работа. Общо взето масово родителите впрягат своите виждания върху живота и моделират децата си спрямо тях. А това определено не прави техните деца щастливи.
А реално родителите много малко мислят върху това, как да направят своите деца щастливи.
Навремето нашето детство беше изпълнено с безкрайни игри навън с приятелите от квартала, телевизия почти не се гледаше. Въображението ни беше безкрайно и си измисляхме всякакви игри и забави. Тогава се забавлявахме, изучавахме околният свят и се социализирахме. Но най-вече бяхме весели деца, дори с малкото което имахме.
В момента положението е коренно различно, много деца в момента живеят по някакъв сценарий, без креативност и без да си напрягат кой знае колко мозъка и въображението. Има хиляди игри за тях в дигиталните устройства, но рядко някоя от тях да им развива умствения капацитет. Всъщност игрите стават все по-идиотски и по-глуповати.
Но това всъщност не значи, че с такава променена обстановка децата не са щастливи. Има много деца, които са щастливи и в днешно време. Но и много не са. Много следват плана зададен им от техните родилите и рядко оставя време да бъдат щастливи.
Въпросът е как да се фокусираме върху щастието на децата ни, при условие че има още толкова много други неща да бъдат свършени. Ето и 7-те тайни на щастливите деца:
1: Хранят се навреме по изграден режим
Мислете си че това е твърде просто условие за родителска стратегия, но помислете отново. Храненето чрез изграден режим през регулярни интервали контролира глада на децата, спомага за по-добрият растеж на тялото и мозъка. Но това не трябва да се бърка с постоянното тъпчене със сладки неща и вредни храни.
2: Регулярното спане е ключов фактор към щастието на децата.
Наш приоритет е да им изградим режим на спане, така че например в дадени моменти да не им се спи прекалено и да станат раздразнителни и нервни. Когато са отпочинали и заредени с енергия децата определено са по-щастливи.
3: Играят си без наставления
Както казахме в увода, офлайн игрите в които децата си измислят сами правилата им носят много повече забава и щастие.
4: Когато могат свободно да изразяват емоциите си
Децата крещят когато са ядосани, плачат когато са нещастни и тн. Често го правят на неподходящите места, като например в магазина или в кафенето, в което сте ги завели. Не ги спирайте, оставете ги да изразят емоцията си, имат нужда от това. И определено поговорете с тях за техните емоции, какво ги е предизвикало и за поведението което са проявили. Така те с времето ще се научат, ще придобият така наречената Емоционална Интелигентност.
5: Когато правят избори
Децата имат много малък контрол върху животът си, постоянно им се казва какво да правят и какво не. По-малко контрол ги прави по-щастливи, оставете ги понякога да вземат те решения, например как да се облекат или какво да хапнат за вечеря. Питайте ги какви допълнителни уроци искат да вземат, дайте им възможност да се развиват според техните желания.
6: Те са щастливи, когато усещат че им обръщате внимание.
Децата са много интуитивни, дори чисто малките усещат, когато родителите не им обръщат достатъчно внимание и им отговарят на автопилот. Но когато сте наистина заинтересовани от това какво са правили в детската градина или в училище, то това ги прави повече от щастливи.
7: И най-важното, Щастливите деца обикновено са тези, които са обичани и обичта е показвана.
Децата често правят грешки и пакости, дали ще им забраните нещо няма значение, те пак ще го направят. Но въпроса е дали ще ги накажете или ще подходите позитивно към проблема. Детството е базирано на принципа проба-грешка, така че им давайте втори шанс, обичайте ги и им прощавайте. Ако има наказания, нека те да бъдат по-леки. Когато децата знаят че ги подкрепяте, то те растат по-сигурни в себе си и правят по-преценени рискове.
И накрая да не забравяме и да се повторим, децата усещат нашите настроения, така че ако искаме нашите деца да бъдат щастливи, то и самите ние трябва да сме щастливи. Но това е вече друга тема.